Исторически термини

Абсида (гр. абсис, идос – свод, арка) – полукръгла, сводеста вдлъбнатина в стена на постройка, на арка или на храм.

Акропол (гр. акрополис – горен град) – укрепена издигната част на древногръцкия град; в архаичния период резиденция на властта, а в последствие религиозно-политически център на града, където се намирали главните храмове и ставали празненствата. Служел за защита и убежище на населението по време на неприятелско нападение.

Амвон (гр.) – площадка в христианските църкви, откъдето се чете евангелието и се произнасят проповеди. В раннохристиянските и византийските църкви се намира отстрани на хора или под централния купол, а в източноправославните е пред т. н. царски двери. В българската църква амвонът е издигната катедра в северната част на източната половина на църквата, срещу владишкия трон, прикрепен към някоя от колоните.

Архитрав – основна напречна града, върху която ляга покривната конструкция, по-късно мраморен фриз под фронтона.

Барелеф (фр.) – релеф, при който фигурите изпъкват над плоскостта, към която са прикрепени, най-много до половината на своя обем (нисък релеф).

Базилика (гр.) – правоъгълно здание, разделено чрез на длъжни редове, колони или стълбове (пилони) на нечетен; брой части (кораби) със самостоятелни покрития. Средният’ кораб е обикновено по-широк и винаги по-висок, така че горната част на стените му над страничните кораби получава, прозорци за директно осветление. Базиликата има обикновено пред входа правоъгълно помещение (преддверие, нартика), а в срещуположния край на средния кораб – абсида.

Баптистерий (гр. баптисто – потапям – кръщелна) кръгло или многостенно здание, покрито с купол и предназначено за кръщение, разположено до църквата. Понякога за баптистерий се отделя помещение вътре в църквата (напр. старохристиянското строителство по българските земи).

Барок (ит. барокко – украсен) – Художествен стил в европейското изкуство през XVI и XVII в., който се отличава с изобилие на украшенията (най-ярко се е проявил в архитектурата).

Бейлербей – управител на най-голямата административна единица в Османската империя.

Готика – архитектурен стил, който се появил през XII в. във Франция и оттам се разпространил в Западна Европа, където господствувал до края на XV в. Той се характеризира с остри сводове и островърхи кули и каменна резба, цветни стъкла, заострени отвесни форми и много скулптурни украшения.

Дяконикон — дясната страна на олтаря. Мястото, където се държат кандилници, щипци, кандила, съндъчета за масло и други предмети, необходими за литургията.

Елинизъм — културата и изкуството на Средиземноморския басейн, Изтока до Индия и Средна Азия, включително Кавказ и Черноморието от IV в. пр. н. е. до II—III в. от н. е. Възниква след походите на Александър Македонски. Представлявала синтез между източните култури и гръцката култура от класическия период – V-IV в. пр. н. е.

Зограф —иконописец.

Кааза (тур.) – околия в Османската империя.

Канон (гр.) – 1. Църковно правило, установено от апостолите или църковните отци за вярата и обредите. 2. Съвокупност от художествени похвати и правила, задължителни за известна епоха. Правило, канон.

Ктитор (дарител) – лице, което е построило храм или е дарило суми и недвижими имоти на храм.

Капител – горна разширена част на колона, която се явява като характерен завършек и е обикновено украсена.

Капитолий – римска крепост на хълм със същото име.

Кервансарай – страноприемница за керваните по пътищата и в градовете на Средна Азия, Близкия Изток и Закавказието. Особено широко разпространение получи в IX – XIV в. с развитието на градовете и засилването на транзитната керванна търговия.

Конха (гр) – полукупол, покриващ полуцилиндрични части (абсиди, екседри) от различни сгради. Широко разпространена в римската, византийската и средновековната култова архитектура.

Кораб (неф.) – надлъжно пространство в християнски храм, отделено с ред от колони или арки; колоните разделят храма на главен, по-широк и по-висок кораб, и странични кораби (по един или два от всяка страна).

Медресе – мохамеданско средно духовно училище.

Нартика (нартекс) – предверие, притвор – входно помещение в християнските църкви. Представлява закрита галерия или открит портик, разположен на запад от същинската църква или обгръщаш я от запад, север и юг.

Некропол (гр.) некрос – мъртъв и полис – град) – наименование на гробище в страните на древния Изток, античния свят, Средиземноморието и Причерноморието. Некрополите биват подземни и могилни и в двата случая най-богатите погребения са в гробници (тухлени или каменни).

НИНКН – Националният институт за недвижимо културно наследство

Пиластър (фр.) – четириъгълна колона, изградена от едната страна на стена за украса или подпиране. Има база и капител

Пресбитерий – централната част на олтаря, където е „Св. престол“ (В първите векове на християнството църквите са се строели само над гробовете на отци (пресвитери) на църквата).

Притвор – вж. нартика.

Протезис – лявата част на олтаря. Мястото, където се съхраняват приборите за причастие – потир, дискоси, звездица и проскомидийно копие.

Протосеваст – висш държавен сановник, управител на една или повече области.

Регалии – знаци за царско достойнство – корона, скиптър и „държава“.

Ренесанс (фр.) – архитектурен стил от времето на Възраждането, който сменил готическия и възприел елементите от гръцко-римската архитектура.

Рококо (фр.) – декоративен стил, първата половина на XVI в. произлиза от рокай – раковина.

Санджак – административна единица в Отоманската империя, поделение на вилает; окръг.

Севастократор – почетна титла във Византия и България, давана на кръвен роднина на царя.

Табор – турски полк войска.

Теке – жилище, обител на дервиши, мохамедански манастир.

Тимпан (лат.) – площадка на фронтон, върху която има живопис .скулпторни изображения.

Трансепт – правоъгълно пространство между олтаря и корабите на църквата. Лежи перпендикулярно на централния кораб.

Форум (лат.) – градски площад, пазарище, площад в древния Рим, където е бил съсредоточен обществено-политическия живот на града.

Фреска (итал. фр. – свеж) – стенна живопис направо на специално подготвена за рисуване стена. Бива суха фреска – върху изсъхналата вече стена, или мокра фреска – върху още влажната стена. Боите могат да бъдат маслени и постни, с различни разтворители – ленено масло, жълтък от яйце, варено мляко.

Фриз – тясна ивица стена между архитрава и корниза, украсена с рисунки.

Фронтон (фр.) – триъгълна или полукръгла украса над врата, прозорец или предна част на здания.

Хамам – стара турска баня.

Хипокауст (гр.) – система за подподово и стенно отопление на помещенията в античните жилищни и обществени сгради, осъществявано посредством прокарване на горещ въздух по канали или в свободно пространство под подовата настилка или между зидарията и облицовката на стената. Използувана по-късно от турците за отопление на хамамите (баните). Послужила като основа за създаване на лъчисто отопление.

Хрисовул – царска дарствена грамота, подпечатана със златен печат.

Ходжа – мохамедански свещеник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>