Недвижимо наследство

Недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, включително под водата, както и прилежащата им среда.

Класификацията на недвижимите културни ценности се извършва въз основа на:
1. тяхната принадлежност към определен исторически период;
2. научната и културната област, към която се отнасят;
3. пространствената им структура и териториален обхват.
4. степента на застрашеност.

Според културната и научната стойност и обществената значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории:

1. „световно значение“ – вписаните в Списъка на световното наследство;
2. „национално значение“ – археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната;
3. „местно значение“ – свързаните с културата и историята на населени места, общини или области;
4. „ансамблово значение“ – поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат;
5. за сведение“ – самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност – носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят.

Според принадлежността им към определен исторически период недвижимите културни ценности са:
1. праисторически,
2. антични,
3. средновековни,
4. възрожденски,
5. от ново и най-ново време.

Според научната и културната област, към която се отнасят, недвижимите културни ценности са:
1. археологически: материални следи за човешка дейност, неделими от средата, в която са създадени, които се идентифицират чрез археологически изследвания;
2. исторически: сгради, съоръжения, други структури и паметни места, свързани със забележителни исторически събития и личности;
3. архитектурно-строителни: сгради, съоръжения, конструкции, части или съчетания от тях, които имат историческа, естетическа, техническа, културно- и производствено-техническа, пространствена и функционална стойност;
4. художествени: произведения на изящните и приложните изкуства – неразделни елементи от пространствената среда, в която или за която са създадени;
5. урбанистични: обособими части от селищна територия и селищни образувания, чиито елементи са пространствено свързани и могат да се разграничат топографски;
6. културен ландшафт: съвкупността от пространствено обособени устойчиви културни напластявания, резултат от взаимодействие на човека и природната среда, характеризиращи културната идентичност на дадена територия;
7. парково и градинско изкуство: исторически паркове и градини от значение за развитието на паркоустройственото изкуство и наука;
8. етнографски: материални свидетелства за бит, занаяти, умения, обичаи и вярвания, които са свързани с пространствената среда;
9. културен маршрут: съвкупност от историческо трасе на традиционен път с включените към него обекти на недвижимото културно наследство и ландшафти.

Според пространствената структура и териториалния обхват недвижимите културни ценности са:
1. единични;
2. групови:
а) ансамбъл – териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно наследство, чиито елементи се намират в определени смислови, пространствени и естетически връзки помежду си и с прилежащата им среда;
б) комплекс – разновидност на ансамбъла, чиито елементи са функционално свързани;
в) историческо селище – урбанизирана структура, наситена с културно-исторически ценности от една или няколко епохи;
г) историческа зона – обособена селищна, извънселищна, подземна територия или част от акватория, наситена с културни и исторически ценности от една или няколко епохи;
д) археологически резерват – обособена територия или част от акватория, наситена с издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически нива и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности.

Според степента си на застрашеност недвижимите културни ценности са:

1. културни ценности в риск – за които съществува потенциална заплаха от нанасяне на щети или унищожаване поради:
а) разположение в земетръсни зони, зони на мащабни строителни проекти, в близост до територии с голям риск от наводнения или прогресиращи промени от геологически, климатични и други природни фактори;
б) опасност от избухване на въоръжен конфликт и терористични нападения;

2. застрашени културни ценности – за които съществува реална опасност от нанасяне на щети, вандализъм, унищожаване или от сериозно нарушаване на тяхната цялост поради:
а) бърз разпад на оригиналната им субстанция, водеща до сериозна промяна в структурата;
б) бързо влошаване на състоянието на околната среда;
в) видима загуба на автентичния вид.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>