Технологията

Извършването на записи за местоположение, размери и/или форма е необходима част от почти всеки проект свързан с опазването на културното наследство, представлявайки важен елемент от процеса на документиране и анализ. Така например, ако можем да научим размерите и формата на дадена топографска характеристика, намираща се в проучвания исторически обект, това може да помогне на археолозите да определят нейното значение; ако можем да научим за какъв период от време еродира дадена каменна резба, това може да помогне на даден консерватор да определи подходящите действия за нейното опазване; или пък ако даден ръководител на проект разполага с ясен и точен запис на фасадата на дадена сграда, това ще му помогне да планира подходящите работи за нейната реставрация. Обичайната практика в такива случаи е да се предоставят извършени измервания във формата на планове и чертежи на сечения и/или профили изпълнени върху хартиен носител за директно използване на строителния обект. Все пак, успоредно с появяването на нови методи за триизмерно измерване, повсеместното използване на софтуер и нарасналата компютърна грамотност на потребителите, се наблюдава едно все по-нарастващо търсене на триизмерна цифрова информация.

Съществуват различни техники за генериране на информация от триизмерно заснемане на обекти. Тези техники могат да бъдат характеризирани по много различни начини, но един полезен метод е според мащаба, в който те могат да
бъдат използвани (което е свързано с размера на обекта, който трябва да бъде измерван чрез тези техники), както и според броя на измерванията, който трябва да бъде получен при тяхното използване (което е свързано със сложността на обекта). И докато ръчните измервания могат да предоставят размери и местоположение на обекти и площи с размери от няколко метра, тази техника не е удобна практически за по-големи обекти; а пък добиването на много измервания (например 1,000 или повече) ще бъде един доста трудоемък процес.

Земната фотограметрия и наземното лазерно сканиране могат да бъдат използвани за получаване на по-голям брой измервания на обекти със сходни размери, и поради тази причина са подходящи технологии за по-комплексни
обекти.

Фотограметрията и лазерното сканиране могат да бъдат също така извършвани и от въздушна платформа, така че да предоставят топографски данни, обхващащи много по-големи пространства. И докато глобалните навигационни спътникови системи (GNSS) могат да бъдат използвани за заснемане на площи със сходни размери – най-широко известната система е Глобалната система за позициониране (GPS) – броят на точките, които практически могат да бъдат получени е ограничен в сравнение с въздушните, или дори космическите техники. Нещо повече, в практическата дейност най-често дадена методология за заснемане не може да бъде използвана изолирано – GNSS, например, е използвана често за контрол на резултатите от въздушната фотограметрия, докато наземното лазерно сканиране разчита често на контрол нарезултатите от страна на наземни геодезични инструменти, такива като електронен тахиметър (тотална станция). Лазерното сканиране, независимо дали се извършва от въздушна или от наземна платформа, дава възможност да се извършва бързо събирането на голямо количество триизмерни физически измервания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>