Лидари

Лидарът (LiDAR) е разновидност на импулсните скенери, който е бил разработен в 60-те години на миналия век с цел откриването на подводници от самолет и ранните модели са използвани успешно в началото на 70-те години в САЩ,
Канада и Австралия. През последните десет години се наблюдава бързото разпространение на използването на лидарни системи, като няколко от тях се използват редовно както при въздушни, така и при земни геодезични работи.
Това е съпроводено с повишаване на информираността и разбирането на лидарните системи във все повече индустриални сектори и по-широкото им приложение.

Въздушен лидар (LiDAR)

Повечето въздушни лидарни системи се състоят от лидарен детектор, GPS приемник, инерционен измервателен блок (IMU), бордов компютър и устройства за запазване на данни. Лидарната система генерира лазерен лъч, който чрез огледало се насочва надолу към обекта, използвайки въздушна платформа, обикновено самолет с постоянна геометрия на крилете или хеликоптер. Докато самолетът лети над изследваната площ лазерният лъч сканира повърхността със скорост от 20,000 до 100,000 точки в секунда. Когато лазерният лъч стигне до даден обект той се отразява обратно в огледалото. В случая се измерва времевият интервал между излъчването на светлинния импулс от въздушната платформа и неговото приемане обратно от лидарния детектор. След приключването на летателната мисия на лидарната система, данните са предмет на последваща обработка, като измерените от системата времеви интервали между излъчения светлинния импулс и приетия обратно импулс се преобразуват в разстояние и се коригират в съответствие с данните съдържащи се в GPS приемника на самолета, IMU, и наземните GPS станции. Този GPS приемник определя много точно положението на самолета от гледна точка на географска ширина, дължина и височина, които са известни също като координати x, y и z.
Лидарният детектор набира огромен обем от данни и само едно проучване може спокойно да генерира милиони точки информация с общ обем от няколко терабайта.

Първоначалните данни получени от светлина могат да бъдат още разширени чрез допълнителна последваща обработка, част от която може да бъде автоматична, а друга част ръчна. По-нататъшната обработка използва множеството приети
обратно сигнали от всеки лазерен светлинен импулс. Чрез оценка на времевите разлики между множеството обратни сигнали системата за последваща обработка може да направи разграничение между сгради и други конструкции, растителност и самата земна повърхност. Този процес се използва за отстраняването на повърхностни характеристики за целите на получаването на цифрови модели на терена (DTM) и други продукти с разширени данни. Възможно е освен това изборното отстраняване на определени обекти, например, отстраняване на дървета и друга растителност и да се оставят само сградите.
Принцип на работа на въздушен лазерен скенер<тук>

Наземен лидар (LiDAR)

Наземните лидарни системи са много сходни, само че там не е необходим IMU, тъй като лидарът обикновено се монтира върху триножник, чрез който лидарният детектор се върти на 360 градуса. Лазерният светлинен импулс се отразява от
околните обекти, като фасади на сгради, осветителни стълбове, растителност, автомобили и дори хора. Отразените импулси се записват и се изчислява разстоянието между детектора и обекта. Получените данни са във формата на
„облак от точки“, който представлява един триизмерен масив от точки, всяка от които с позиции x, y и z, съответстващи на избраната координатна система.
Принцип на работа на наземен лазерен скенер<тук>

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>